welcome
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 29 on Sat Sep 01, 2018 8:59 pm

Mallory Grace Pyke

Go down

Mallory Grace Pyke

Post by mallory. on Fri Aug 31, 2018 8:36 pm


climbing the walls.




I get the feeling that it's two against one
I'm already fighting me, so what's another one
The mirror is a trigger and your mouth's a gun
Lucky for me, I'm not the only one


Белите й, като обли, речни камъчета, нозе бяха бездвижно потънали в хладния, речен пясък. Над главата й се стелеше акуратно, непознат небосвод. Звездите по него бяха по-бледни, по-дребни, сякаш призраци на онези, предишните, които бе видяла да блещукат само три нощи по-рано.
Това не бе нейният свят.
Нито нейният живот.
Нито нейното тяло.
Повтаряше си това обезкуражаващо хайку и онази вечер, в която студената вода бе стигнала почти до шията й. Усещаше родените, от нежния летен бриз, вълни да се удрят с плясък в непривичната, остра извивка на брадичката й, предвещавайки близостта, на окова, за което изтерзаната й два бленуваше от месец насам

Somebody help me, she wants me dead
Woke up this morning with the devil in my bed
In the air, everywhere, in my maze and in my head


Накъсано дихание, прекъснато от едно аритмично биещо сърце, което объркано се опитваше да захрани непривичната плът. Чужди очи в отражението на античното огледало. Малка смърт и богохулно прераждане. 
Малори не можеше да откъсне очи от непознатото лице, което я гледаше през нейните очи отсрещав, в огледалото, което никога не бе напускало детската й стая и тази стена. Не бе трик на светлината, защото мракът сега владееше това пространство и синкавия пламък на чаената свещ не можеше да бъде достоен негов опонент, но все пак пламъкът бе достатъчен да освети едни болезнено чужди черти. 
Ощипа се.
Да, несъмнено бе будна.
Зашлеви звучна плесница на другия в стаята, но нейната буза запламтя. Паниката запъпли като уродлив и неизлечим вирус по вените й, кожата на лицето пребледня много, а после рязко и арогантно се зачерви.
Риданието разтърси цялото й същество, подобно на гърч и тя се строполи на мраморния под с цялата тежест на новото си тяло, върху крехките колене на балерина, които имаше по наследство от майка си. Но явно не само те бяха завещание от майчините, френски гени. С нова вълна от яростна уплаха си спомни за последните дни на майка си. За дългия, вонящ на хлор, коридор и сините, флуоресцентни светлини. За тясната стая без прозорец и малката порцеланова чашка със златен кант, пълна почти до ръба с различни по цвят и форма, таблетки.
Баща й я увещаваше, че всичко това е за тяхно добро, а необичайно студените му ръце притиснаха към гърдите му двете му любими момичета.
Майка й дори не реагира. Бе седитирана от часове и единствено гърдите й, поемайки дъх, се движеха.
Малори се изправи, преглъщайки горчивия спомен и отново се вгледа в голямото огледало. Дали и тя бе луда, също като майка си?
Без повече съмнения, без повече опити за самосъжаление, тя наметна черното яке върху раменете си и пое по тясната пътечка към реката. 
Застоя се на брега миг. Може би два преди да усети как коленете й сами я влачеха все по-навътре във водата. Небето над нея бе огромно и отрупано със звезди. 
- Господине? Какво правите? – извика зад гърба й икономът, който по това време пушеше лула и се разхождаше по брега. Малори много пъти го бе виждала да се шляе самотно и безцелно, в безсънните си нощи.
Мал просто застина. Нима това не бе халюцинация? Той „господине“ ли я нарече?
- Просто плувам. – отвърна лек мъжки глас, който се отрони от гърлото й. Икономът тръгна по пътя си, а Малори изкара на брега чуждото тяло. Боже, как адски тежеше то. 
Няколко дни и нощи по ред след това, Малори бе спокойна. Нищо не се бе случило. Баща й все така бе меланхоличен, заровил нос във вестника си сутрин, начумерен и безмълвен вечер. 
Тя така и на никого не бе казала за случилото се, боейки се, че може да я обявят за невменяема и да се превърнеше в едва съществуващо подобие на себе си, затворено в панелна, бяла килия без прозорци. 
Един безсмислен вторник, след малко повече шардоне, тя с любопитство бе решила да се порови в интернет за странния инцидент. Истината я зашлеви през лицето. Нима онези прахчета, които Силия й бе дала преди няколко седмици на една от онези скучни вечеринки й бяха причинили това? 




Mallory "Mal" Grace Pyke | 19 years old | Shapeshifter
(Shapeshifting in her alter Ego Mal)
FC: Katherine Langford/ Shawn Mendes
avatar
mallory.
Queen Mayhem

Posts : 143
Join date : 2018-08-28

View user profile

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum