welcome
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 29 on Sat Sep 01, 2018 8:59 pm

i will never save myself

Go down

i will never save myself

Post by lydia. on Sun Sep 02, 2018 9:10 pm



Lydia Rosemarie Miller
17
3 worlder
Elle Fanning

in the ordinary world - art student
Малкото момиченце  наблюдаваше през прозореца, как останалите деца от квартала си играят на улицата. Както винаги те бяха там, а то седеше затворено вкъщи и само гледаше от страни. Очите на русокосото момиченце бяха изпълнени с желание. Искаше поне един път и до стане като тях и най-вече да бъде там, при тях. Точно тогава жената, която се грижеше за нея, влезе в стаята. Момиченцето тръгна към нея, но още преди да беше стигнало, получи отговор на въпроса, който дори не беше задало.
-Какво искаш отново, Лидия? Да отидеш при тях ли? Колко пъти да ти казвам, че не можеш да си играеш с тях.
-Но защо?
-Защо ли? Защото те са нормални, а ти не си. Ти си просто една грешка на природата. Всеки път ли трябва да ти го напомням? Толкова ли си малоумна, че дори не можеш да го запомниш? Знам че си малка и руса, но това не е оправдание
-Но аз...
-Престани, няма смисъл, а и дори гласът ти ме дразни
-Не е честно, защо не ми даваш да отида там
-И защо ти е? Да не мислиш, че другите са толкова глупави, че да искат да станат приятели с теб. Не се заблуждавай, малката. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре за теб.  Никой не се сприятелява с изроди, набий си го един път за винаги в кухата глава. Виж дори родителите ти не те искат. Дори те те мразят, малката.
-Мразя те и искам да умреш!
Тези думи бяха последвани от толкова силен шамар, че момиченцето не само падна на земята, но почти се залепи за стената. Сълзите веднага потекоха по малкото и личице, но дори и това не беше достатъчно за онази жена.
-Искаш да умра, така ли, Роуз? Толкова ли си неблагодарна? Аз се грижа толкова добре за теб, а ти как се отнасяш с мен, но знаеш ли ти ще си първата, която ще го направи
Жената хвана момиченцето и го задърпа към една ужасно тъмна стая, пълна с най-различни вехтории, някои от които и свързани със свръхестествения свят. Това място приличаше на килер, само че не беше такова. Всъщност дори не можеше да се определи, какво точно е, защото имаше най-различни приложения
-Това ще ти се отрази добре, Лидия
-Не, недей, моля те. Обещавам че, повече няма да правя така
-Нуждаеш се от урок и сега ще си го получиш!
***
-Дойдох да те видя, Лидия
Мъжът, който се правеше, че се грижи за нея и който я отгледа, имаше спокоен глас и ведра усмивка, от която изобщо не можеше да се разбере, какво щеше да последва.
-Върви си. Не виждаш ли колко е късно!
-Защо винаги трябва да си толкова лоша... а и знаеш ли колко си сладка докато спиш
Ръката му се плъзна бавно по лицето и. Момичето се отдръпна, но и нямаше много много на къде да ходи при положение, че беше в леглото си.
-Разкарай се
-Е, хайде Лидия, престани да се правиш на недостъпна. Знаеш ли колко хубаво може да си изкараме тази вечер
-Какво по дяволите?! Съвсем си се побъркал. Просто се махни или ще викам.
-Викай колкото искаш, миличка, но наистина ли си мислиш, че някой ще дойде да ти помогне
И преди брюнетката да има възможност да отговори, каквото и да е било, мъжът и започна да я целува и да се отървава от жълтата и пижама. Опитите на момичето да се отърве бяха толкова неуспешни, че това го забавляваше все повече и повече.
-Не плачи. Обещавам ти, че това ще е най-хубавата вечер в целият ти живот.
***
Май само това можеш, Лидия, да разваляш живота на всички около себе си... ако не внимаваш скоро кой знае къде ще свършиш
-Колко си загрижена само за мен! Чак не мога да повярвам... какво е станало да не би освен с алкохол сега да се тъпчеш и с наркотици? Като гледам имаш точно такъв долнопробен вид.
-Извини се веднага, Лидия, иначе нещо много лошо ще ти се случи
-Няма да го направя! А и какво повече може да ми направите
-Много неща, не ни предизвиквай
-Добре, давай. Какво ще е този път? Ще ме заключите в "килера", или ще ме пребиете или ще дойдеш по-късно в стаята ми?! Няма ли да измислите нещо ново
-Този път няма да ти се размине толкова лесно. Трябва да се научиш да се държиш както трябва и знаеш ли, Барби, ще те накарам да ми се молиш да спра, точно както когато беше малка, само че този път ще бъде много по-лошо за теб
-О, така ли? Изплаших се
-Иронията не ти отива, много добре знам, каква си и какво си мислиш в момента
-Не изобщо си нямаш представа
Това беше моментът, в който Лидия съвсем загуби представа с реалността и знаеше само че иска да убие всички в тази стая.
-Щом ме познаваш толкова добре, кажи какво ще направя сега
-Ами...
-Остави ме да те изненадам, сигурна съм, че ще ти хареса
Усмихна се и взе един дървен кол, със сребърен връх, който се намираше под масата, където го беше оставила по-рано същата сутрин.  А след това го хвърли по върколака. За негово съжаление както винаги беше твърде точна и колът се заби право в сърцето му, нито дори и на милиметър в страни. Остана си на място. Стаята се изпълни с викове. Беше наистина злокобно.
-Какво направи? Ти.. ти го уби!
Лидия беше все толкова спокойна и усмихната, все едно нищо от това не се беше случило.  Писъците на  жената продължаваха да ехтят в стаята. Беше в такъв шок, че дори не се беше мръднала от мястото си. Катрин бавно и все толкова усмихната се приближи до нея.
-Спокойно ти си твърде жалка, за да те убия, сигурна съм че сама ще го направиш.... а и имам други планове за теб
Жената беше все още в шок и не разбираше нищо. През това време Лидия набута в ръцете и оръжието. Докара най-уплашено си изражение и се разплака. Беше наистина добра актриса.
-Какво направи?!
Точно в този момент влязоха господин и госпожа Ланкастър, които живееха в съседната къща.. Бяха в шок от гледката, която беше пред очите им. Не знаеха какво да кажат или направят. Бяха дори по-зле от онази жена, която за първи път през живота си се вслуша в думите на Роуз. Защото само няколко месеца по-късно се самоуби.
Second word - black witch
Тя бе две коренно различни личностни в една. Но не тук изобщо не ставаше въпрос за раздвоение на личността или някакъв друг вид психични проблеми. Не тук беше нещо съвсем различно. Нещо много по-опасно от лудостта. Макар че и тя участваше покрай многобройните ѝ въображаеми приятели. Русокоската беше много добър манитулатор. Изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни руси коси и невероятни сини очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и прекрасна лъжлива, мила усмивка, но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч. Можеше да бъде най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие. Най-добрият ти приятел и най-злият ти враг. Най-милото, същество, раждано някога на тази Вселена и най-мразещият и завистлив човек, който някога сте виждали. Най-чистият и най-злобният човек. Човек, пред който ти се искра да разкриеш душата си и всяка своя най-пазена тайна и този, който ще я използва по всеки възможен начин срещу теб, само за да те нарани. „Най-белият” и „най-черният” човек.А и колко лош трябваше да бъдеш наистина, за да се зарадваш, когато разбереш че родителите ти са вече мълтви и да си мислиш че това е един от най-щастливите дни от живота ти досега. Използваше своята външност, напомняща за едно наивно и мило момиче, което би харесвало всички и всичко, което сигурно е по-чисто и от утринна роса, за да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах. Тогава на преден план излизаше истинската Лидия, искаща да има всичко, което другите имат, независимо дали `и трябва или не и колко е важно за останалите. Тя просто трябваше да го има. Искаше всичко само и единствено за себе си, и беше готова да си го вземе, колкото и трудно да беше и през когото и да трябваше да премине. И най-жалкото беше че всеки път, когато „откраднеше” нещо от някого, то вече не `и се струваше толкова хубаво и вече не го искаше, но въпреки това се радваше на поредната си победа, макар и с всяка следваща да оставаше все по-самотна, защото почти нямаше приятели, а дори и малкото,които имаше в момента скоро щяха да я напуснат, просто защото беше нетърпима и твърде коварна. А за някаква истинска любов дори не можеше да става и на въпрос. На дали изобщо някога щеше да се намери някой, някъде из дълбоката Вселена, който да е способен да я обича и да бъде завинаги с нея. Да, животът `и беше изпълнен с милион безбройни връзки, но нито една от тях някога щеше да се окаже сериозна, защото русокоската не беше способна да обича истински някой друг освен самата себе си.  Но може би щеше да бъде съвсем различна, ако не я бяха направили такава преди толкова много време. Тя не беше виновна, за това в което я бяха превърнали. Ако не бяха изпълнили сърцето `и със завист и лукавост, вместо с любов и грижовност. Тези чувства винаги `и бяха липсвали, още от времето, когато беше просто едно малко и красиво момиченце, което имаше нужда преди всичко от своите родители и тяхната загриженост, а вместо това получава тотално игнориране, все едно изобщо не съществува за тях. Беше оставяна сама и без нито едно от нещата, за които малките момиченца могат да си мечтаят. Тогава никога не получаваше, това което иска. Дори всъщност не получаваше абсолютно нищо. Дори и в един от най-важните моменти, в които се нуждаеше от тях, когато един от нейните  многобройни „близки бивши приятели” искаше да я свали отново на земята и да `и покаже, че не е толкова специална, за колкото се мисли, русокоската не получи никаква помощ от тях, а беше оставана за пореден път да се оправя абсолютно сама. Както винаги досега. А желанието `и да има нещата, които родителите `и не `и даваха се увеличаваше с всяка следваща минута и накрая стана толкова силно, че запълни цялото `и съществуване и в момента беше единственото нещо, което я правеше щастлива и дори я поддържаше жива.
the old world - princess
Лидия израства в едно древно и кралско семейство. Като принцеса получава всичко, което иска. Тя има по-голям брат на име Стивън. Лидия е любимка на родителите си. Те никога не вярват на сина си, че тяхното съкровище е способно на нещата, които той казва. А именно да се гаври със слугите и да изнудва останалите богаташи  и да говори с въображаеми хора. Родителите и винаги я защитават, а пострадалите хора се страхуват да се оплачат. Един най-обикновен, слънчев ден. Точно, на рождения и ден се случва нещо, което ще промени изцяло живота и. Изведнъж започва да говори на неразбираем за нея език и залата, в която се провежда тържеството се запалва. Радостна от това, което е направила, отива да се похвали на единствения човек от семейството си, който обича - своята леля Елизабет. След като останалата част от семейството и разбира за нейните психически проблеми и недостатъци се опитва да я убие, но естествено не успяват, въпреки добрия капан, който и залагат. Те са отвратени и изобщо не разбират, колко полезна можеше да им бъде всъщност. Единственото, което искат е да се отърват от малката Лидия. След неуспешния опит за убийството и, момичето се озлобява още повече. Иска всички да и платят за това, което са и причини. Злобата и се увеличава дотам, че тя лично убива баща си, влючително и любящата му сестра и нейна леля, която я е предала и е разказала всичко. Малко по-късно слугите искащи отмъщение убиват близначката и Евелин по погрешка, мислейки я за Лидия. Така остават само малката откачена русокоска и нейната Кралица-майка, която се страхува от собствената си дъщеря

avatar
lydia.

Posts : 31
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: i will never save myself

Post by arden qeylin. on Sun Sep 02, 2018 9:19 pm

Прекрасни герои! Одобрена, добре дошла!
Как искаш да сменя името ти?

_________________
deathless.

between me and the world, i will always choose myself.
avatar
arden qeylin.

Posts : 41
Join date : 2018-08-31

View user profile

Back to top Go down

Re: i will never save myself

Post by lydia. on Sun Sep 02, 2018 9:21 pm

на lydia. и благодаря

_________________
devil in high heels
there’s something you’d better understand about me ‘cause it’s important, and one day your life may depend on it: I am definitely a mad girl with a box
avatar
lydia.

Posts : 31
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: i will never save myself

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum