welcome
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 29 on Sat Sep 01, 2018 8:59 pm

slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Go down

slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Post by leviathan; on Mon Sep 03, 2018 10:51 am

Червените огнени змийки се извиваха въртеливо из тъмния нощен въздух, а китюците в огъня припукваха упоително. От другата страна на кладата стоеше мъж във военни доспехи, стиснал тамбура в любовна схватка, а до него червенокоса жена, с дебели плитки и лице, още украсено с военен грим припяваше на струните. Няколко двойки танцуваха, приплели тела около огъня. Другите пиеха от меховете си червено вино или глозгаха настървено  някое парче опърлено месо.
Карл стоеше при входа на шатрата си, умислен, унил, с горящо от отровна обида сърце, стиснал юнашки металния бокал, така, сякаш бе врата на врага му. От палатката се чуваше смях – няколко от генералите му играеха на шашки и пощипваха жените си.
Какво празнуваха? Че бяха преминали успешно границата, и сега френска кръв бе напоила полето и обагрила близкия поток, или, че металната й миризма се стелеше като прокоба из въздуха. Пируваха в кръг от мъртви тела. До сутринта кралят щеше да е разбрал, че Карл и хората му бяха на негова земя и какво ли ги очакваше тогава. Но това бе неговата земя, и неговите хора.. Неговото рождено право да ги пази и да бъде техен крал.
Макар  с болнав потомък и крал на смъртен одър, Франция все още имаше стабилна войска: безчислена пехота и свирепа конница, Карл ги бе виждал в действие от малкото, кръгло прозорче на приземния етаж на сиропиталището в Анже. Войни в бляскави доспехи: златисти змейове по гърдите им, ситно изплетени ризници, украсени с змейски люспи, а рошавите, червени снопи на шлемовете им се виждаха на хоризонта, сякаш за да известят всичко живо, че адът приближава.
Някога исполини, сега тези мъже бяха простосмъртни в ръцете му.  Нито един не му се бе видял толкова страшен отблизо, както тогава.
От някъде замириса на дъжд. Небето над лагера се освети от мълния, която удари дърво в далечината. Бурята обаче, не изглежда да стресна никого, освен конете, възрази прилежно на ясла в коритото на реката, за да пасат папур и да пият вода.  Земята се тресеше, но не от природната стихия, а то шепота на няколко десетки копита на черни жребци, невидими в нощта.
Карл се вмъкна в шатрата си и без думи стана ясно, че на пълководците не им е тук мястото. Те повлякоха жените след себе си, грабнаха пътьом едно буренце вино и излязоха тихомълком.
Още преди да се усети, чу звънливия тътен на извадени рязко остриета.
- Приберете оръжията. – изсумтя той от палатката. Не бе рискувал да сподели с никого кореспонденцията си с възстаналия принц, нито плановете, които бе начертал, макар предварително.  Съдбата му бе показала, че не може да има вяра никому, затова пазеше в тайна този потенциален бъдещ съюз.
Десетина мъже обградиха лагера, а един от тях, значително по-едър от тях, слезе от коня си и прекоси дъгата пътека между стотиците войни, седнали да хапнат и пийнат след победата. Нито един от мъжете на Карл не трепна.
- Какво стоите, поканете ги. – рече той към един от генералите, който приближи другоселците. Мъжете в тъмни доспехи слязоха от черните си жребци и се присъединиха към веселбата.
- Съжалявам, че трябва да ви посрещна тук, ала не искам да губя време и предпочитам да действам настъпателно.  – рече той към принца и го покани в шатрата си.

_________________
"no one's here to sleep"
Every carpet, every floor,everywhere I look, I fall.Climbing up the walls.I'm climbing up the walls.What goes on behind these doors I'll keep mine and you'll keep yours.We all have our secrets we all have our secrets ♛ by endlesslove.
avatar
leviathan;

Posts : 145
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Post by Nico P. on Mon Sep 03, 2018 12:44 pm

Смутни времена бяха настанали малко след като младият лорд бе отлъчен от семейството си. Лордът, онзи ламтящ за слава старец съвсем беше откачил, а поведението на първородният му син никак не помагаше. Обзет от страх, че Никълъс има претенции към престола му, лорда се бе отказал писмено от сина си, с което възпламени нрава на младият Филипс и събуди единствено неговото желание за отмъщение. В такива времена като че ли хората с еднакви съдби се намираха и това водеше до странни съюзи като този, който Никълъс беше на път да сключи.
Черните коне препускаха в галоп по полето. Единствено тропота на копитата им се разнасяше из въздуха, в който се носеше миризмата на скорошна победа, премесена с аромата на кръв, който много напомняше на ръжда. От време на време небето биваше разкъсано от светкавица, последвана от силен тътен, но буря не се виждаше скоро, а и на дали това щеше да прекрати празненството, към което принца и войската му се бяха насочили.
Малобройната армия на Никълъс му носеше достатъчно бойна слаба. Група силни и смели мъже, които се бяха врекли да служат на един единствен човек и уповаваха сляпо вярата си в него, а той не беше готов да я изгуби. След отлъчването му от семейството, на младият принц му бяха останали само те и една нещастна годеница, която за добро или лошо беше вързана за него. Съжаляваше я, ако имаше начин щеше да я пусне да си върви, но добре знаеше че ако го направеше, Савана никога нямаше да успее да си намери съпруг с добро име, защото нейното щеше да бъде нарочено. Етикетът "отхвърлена" щеше да бъде невидимо вдълбан на челото и и навярно и собственото й семейство щеше да я отритне. Подобно на неговото, макар и по съвсем различни причини.
Тропотът на конете утихна, сля се с мъжките викове и стонове, които се чуваха от близкият лагер. Войниците на отхвърленият принц празнуваха своята победа. Виното се лееше като вода, двойките танцуваха прилепнали тела едно до друго, а гласовете бяха завалени. Пълна идилия, която стихна бързо когато черните коне на принц Никълъс приближиха. С присъща за войниците лекота и рязко като един, десети меча се вдигнаха във въздуха със стържещ звук. Принцът вдигна ръка във въздуха стиснал я силно в юмрук и неговите хора останаха по местата си, държейки юздите на конете си, с безизразни гримаси и без нито един да посегне към оръжието си. След командата, отново като един, мечовете бяха прибрани и армията на Никълъс бе допусната да премине.
Кимна леко, лаконичен както винаги и пристъпи към шатрата, оставайки войниците си на вън без умишлено да им даде каквито и да е било команди. Момчетата му действаха като роботи, добре скована машина, която работеше като един в името на общото благо. Тази вечер можеха да се отпуснат, тук не ги грозеше опасност.
- Напълно разбираемо - съгласи се Никълъс. - Бих направил същото - добави. Гласът му беше равен, тонът -дълбок. Разговаряше с нужното уважение, което по принцип не притежаваше. Хората познаваха Никълъс като пакостливият син на лорда. Онзи, който не се движи по правилата, а напротив - предпочита да ги нарушава.
- Радвам се най-накрая да видя с очите си човека зад разкривения почерк - продължи принцът. Държеше ръцете си зад гърба си, както повеляваше в официална среща. Познаваше принцът от писмата, които си разменяха, но за пръв път имаше шанса да го види със собствените си очи.

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Post by leviathan; on Mon Sep 03, 2018 6:08 pm

След като бе чул за въстанието на Филипс в селце близо до сърцето на кралството, Карл бе моментално заинтригуван от дързостта и пламенния героизъм на онзи, дръзнал да го организира. От уста на уста, мълвата се разнасяше из обществото: богатите го коряха, а бедни те го титулуваха като герой, Белами просто бе очарован. Намираше нещо съдбовно в това, че малко след като бе научил истината за произхода си, подобен бунт се бе разгорял в такава близост – сякаш самият Бог му показваше пътя и средството на войната.
Малко се знаеше за този принц: беше изтърсака на семейството, отритнат от собствената си кръв, също като самия него. Безумно дързък, и глупаво смел – досущ като Карл. Сякаш двамата бяха отражение един на друг.
Да достигне до благородника бе костелив орех, но занятие като това не можеше да сплаши Белами. Познаваше много хора от занаята си, хора, които иначе един благородник никога не би срещнал: страховити ловци на глави, безмилостни наемници, хора с власт, но без положение и синя кръв – все някой го познаваше. Този някой бе един от дребните риби в занаята с живот – меркантилен бивш стратег, когото кралят бе заточил в най-неплодородната, скалиста местност в цялата страна, само защото знаеше прекалено много и не можеше да го убие. Въпросният бе драг клиент на Карл, почти достигнал статута на приятел. Имаше пет хубави дъщери и все се кълнеше, че ще го ожени за някоя от тях.
Наемникът бързо бе уговорил кореспонденция между двамата, предлагайки един от своите гарвани, срещу сладкото заплащане от един сребърник на седмица. Отмъщението струваше много повече от една глупава монета седмично.
След първото писмо бяха изминали няколко седмици и Карл вече не очакваше отговор, но една сутрин по изгрев гарванът гракна, кацнал нахално на покрива на шатрата.
Писмата с принца станаха почти ежедневие, а Белами се будеше все по-често от крясъка на проклетата врана. Не бе грешал в преценката си за благородника, беше също като него
- Не приемам критика към почерка си. - шеговито рече Карл и протегна десницата си, показвайки обезобразената си, от ковашки чук, ръка, на която дори показалецът липсваше.
-  Ако искаш да си спечелиш занаят, трябва да си готов да пожертваш нещо, така казваше майсторът, който ме учеше. Проклетникът имаше само шест останали пръста. - сподели той и покани госта си на масата.
- Вино? Френско е, разбира се. Английското вино е боклук. Всичкият този дъжд разваля гроздята, и то става блудкаво. - напълни бокала пред другия мъж, а после и своя и вдигна чашата в знак на наздравица.
- За лошите бащи, предполагам? - олекна му, когато видя, че мъжът срещу него приемаше добре неглижирания му тон. Карл може да имаше кралска кръв във вените, но бе възпитан от прости, неимотни хора и все още се имаше за такъв. Не земите, не трезора на френския престол го блазнеха, а мисълта, че всичкото онова страдание, което бе преживял като дете бе отплатено.
- Радвам се, че приехте предложението ми за среща. Можем да сме си от полза, както вече споменах. Искам Сена да тече червена от кръв на патриции...

_________________
"no one's here to sleep"
Every carpet, every floor,everywhere I look, I fall.Climbing up the walls.I'm climbing up the walls.What goes on behind these doors I'll keep mine and you'll keep yours.We all have our secrets we all have our secrets ♛ by endlesslove.
avatar
leviathan;

Posts : 145
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Post by Nico P. on Tue Sep 04, 2018 9:15 am

Никълъс някога не беше такъв. Озлобен и готов за битка, желащ власт, която му се полагаше, а му беше отнета. Никога не беше гледал на престола на баща си като нещо, което иска за себе си. Задоволяваше се със сравнително простичкия начин на живот, управляваше войската си от верни войници и живееше ден за ден. До момента, в който лорда не реши, че това вече не го устройва и започна да се меси в делата му. Първо с годежа, после със собствените му войници, което само накара Никълъс да се държи по-разкрепостено от всякъде. Предвкусваше момента, в който щяха да го отлъчат, винаги го имаше като една горчика в края на езика му, само че когато най-сетне се случи, принца дори не беше разочарован, напротив - беше готов за битка. Вдигналото се възстание беше като шамар в лицето на баща му, шамар който лично синът му беше зашливил. Като гръм от ясно небе, дори самият Никълъс не очакваше подобен развой, беше готов да обикаля земите с десетината си войници и толкова, но съдбата имаше съвсем други планове за него.
Добре си спомняше първият ден, в който черният гарван потропа на прозореца му. И между онези редове, на онова първо писмо, се криеше цялата истина за действията на самият Филипс. Откри отражение на себе си, жаждата за отмъщние и несправедливостта на един баща. С принца бяха със сходни съдби, макар Никълъс да бе израснал със своя баща, донякъде му се искаше да не беше.
Принцът беше нещо необикновено. Израснал като сирак, чирак на ковачник и имаше видими белези, с които доказваше колко беше изживял. Именно това беше калило характера му, поне по скромното мнение на Никълъс. Той от своя страна сам си беше изпросил уроците, които бе получил до сега, но не съжаляваше за нито един боен белег върху тялто си, те само доказваха че не беше глупавият син на лорда. Беше далеч повече и баща му съвсем скоро щеше да го види и разбере със собствените си очи.
Кимна в съгласие вдигайки бокала с френско вино, след което отпи голяма глътка, оставяйки блаженното усещане да се разлее по цялото му тяло. "За лошите бащи" и за почти еднаквата съдба, която бе отредена и на двама им. Виждаше жаждата за отмъщение в очите на принца и усещаше как в собствените му вени бушува същият огън. Поради почти ежедневните им писма имаше чувството, че познава принца отлично, но да го види с очите си да говори с него в момента, беше съвсем различно усещане от това да чете разкривеният му подчерк под отблясъка на догаряща свещ.
Стисна ръце в юмруци когато чу последните му думи. Кръвта му сякаш се раздвижи още по-бързо във вените му и сърцето в гърдите му щеше да откачи. Усещаше същото това желание с всяка фибра на тялото си.
- Да пием за това! - съгласи се и вдигна бокала си към него, докато все още стискаше едната си ръка в юмрук. - Твърде дълго ни управляваха хора, които търсят само облаги за себе си, крайно време е да им покажем как трябва да бъде и те не се вписват в плановете за бъдещето - добави, след което отново отпи от виното.
- Какъв е плана за действие?
Отъвн долиташе глъчката на бойнците, чуваше се дори пукота на огъня. Момчетата имаха нужда от това, твърде дълго се бяха сдържали, време им беше за почивка и празненство.

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: slow dancing in a burning room ( nico & leviathan, 1600s, England)

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum