welcome
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 29 on Sat Sep 01, 2018 8:59 pm

May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Go down

May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by Nico P. on Mon Sep 03, 2018 11:23 am

a while ago;
England, 1600s, Savannah & Nicolas;

Лорда, съсухреният старец с твърде много енергия в иначе изнемощялото си тяло, сновеше нервно пред трона си в тронната зала, скръстил ръце зад гърба си в очакване на първородният си син. Всички отлично знаеха, че лорда не обича сина си, дори не го харесваше, не изпитваше към него нищо повече от чиста неприязън и може би именно заради това така се наслаждаваше на този момент. Кроеше планове да отлъчи сина си публично,  твърде дълго врече търпеше неподчинението му и в никакъв случай не можеше да му позволи да заеме мястото му, но въпреки тези бъдещи планове, за момента трябваше да следва този, който от години бе предначертан.
Младата Савана беше с богато, аристократично потекло, и още докато беше бебе бе обещана на рода Филипс. Сделката беше сключена с цел приключване на многогодишна люта битка между двете им семейства и се очакваше че така щяха да затвърдят добрите си взаимоотношения. Предстоеше сватба, за която лорда отлично знаеше че синът му негодува, но именно това правеше цялата ситуация толкова приятна за него. Всеки успешен начин да нанесе удар под кръста на първородният си син, бе добре дошъл за старецът.
Вратата към тронната зала се отвори и младият Филипс влетя вътре като хала. Макар тялото му да бе огромно и силно, мъжа се движеше с невероятна лекота. Лицето му беше намръщено, а стойката на тялото му издаваше хладнина, която ако имаше как щеше да хвърля ледени висулки към тялото на лорда, който от своя страна изглеждаше изключително доволен. Навярно именно заради недоволството на сина си.
- Един принц не бива да закъснява - заяви лорда, като междувременно се бе придвижил към мястото си и се настани върху кадифеният стол. - Годеницата ти ще пристигне всеки момент.
Лордът изрече думите с игрива усмивка върху лицето си, почти подигравателна, докато го наблюдаваше от мястото си. Вратата от дясно се отвори и в зялата пристъпи възрастна жена, чиято кожа Никълъс бе одрал, за разлика от баща му - майка му не беше особено доволна от събитието днес, само че нямаше и право на глас, нито на мнение. Жената застана от лявата страна на мъжа си и постави длан върху облегалката на стола.
- Не желая да се срещам с нея! - гласът на Никълъс беше ясен и твърд, дори накара собствената му майка да потръпне едва видимо. Уредените бракове не бяха новост в това семейство, самият пример бяха родителите му, но той определено не искаше да попада в подобен водовъртеж от нищета. Нямаше и никакво желание да заема мястото на баща си, противно на всичко което лорда си мислеше.
- Не смей да ми повишаваш тон момче! - викна лорда, а крехката жена до него вече потръпна видимо, макар лицето й да остана все така безизразно. - Търпя фриволното ти поведение от години, правиш каквото си пожелаеш и каквото си си наумил, но това е нещо от което не можеш да избягаш. Сделката си е сделка, ще се ожениш за това момиче, пък ако ще да ми се наложи да накарам трима войници да те държат на сила пред олтара... - мъжа не успя да довърши мисълта си. Гласът му рязко стихна когато вратите на залата се отвориха и от там се подаде смехотворно изглеждащ мъж, с изпито лице и скръстени зад гърба си ръце.
- Лорде - поклони се леко. - Тук са - добави простичко и се отдръпна от вратата, за да допусне вътре бъдещата годеница на Никълъс.

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by savannah' on Mon Sep 03, 2018 1:11 pm

Савана стоеше с празен поглед пред родителите си – баща й бе скръстил двата си крака, заемайки делова позиция, а майка й бе не по-малко непреклонна, когато изрекоха думите, от които момичето най-много се страхуваше през целия си досегашен живот. Погледна първо единия, после другия, но липсата на каквото и да било чувство у двамата я обезкуражи, не можеше да се бори срещу нещо, което отдавна бе предопределено за нея, не можеше да се бунтува срещи решение, взето още при появата й на бял свят. Тя бе просто разменна монета, начин да се утвърдят хаотичните им, несигурни отношения с друго аристократично семейство. Никой  дори не помисляше колко грешно бе да се използва един уреден брак за подобна цел, нито колко неправилно щеше да се чувства самата тя до непознат за нея мъж. За цял живот. Бракът бе зла поличба за девойка като нея, която бе свикнала да разполага със собствено време, със свобода, а сега я лишаваха от всичко това, прибавяйки към картинката мъж, чието име дори не знаеше. Предполагаше, че за разлика от другите си сестри, Савана ще успее да открие истинската любов и да не попада в безизходицата, която представляваха уредените бракове. Наивно момиче, скастри се мислено, когато осъзна, че всичките й мечти рухнаха главомолно за секунди. Искаше й се да крещи, да плаче, да се ядоса, но единственото, за което имаше сили в онзи момент, бе да кимне сдържано с глава и да изчака смирено следващите им думи. Тя бе покорната дъщеря, която искаха, нищо повече. Оръжие в техните ръце, неодушевен предмет, който щяха да изпратят далеч, може би единственото хубаво нещо на този внезапен съюз бе именно това. И дори и цялото й тяло да крещеше, че иска да избяга оттук, нямаше да направи нищо такова, щеше да излезе от стаята с гордо вдигната глава, докато преглъща сълзите си и ще им даде воля чак когато се затвори в покоите си.
-Мариса Дювал – обърна се към нея с името, което ненавиждаше. Според тях „Мариса“ съдържаше в себе си онази аристократична, изискана нотка, беше благозвучно и го използваха винаги пред нея. Не я наричаха с истинското й име, дори на приемите и баловете в нейна чест, което всяваше известно объркване. Но родилите й винаги бяха имали своите странни приумици в стремежа си да се харесат на всички останали.  Савана виждаше тяхната същност, какво прозираше под излъсканата опаковка и искрено се отвращаваше – тръгваш още утре, така че върви в стаята си, за да се приготвиш и отпочинеш. Трябва да изглеждаш добре за годеника си.
Чувайки последните думи, едва сдържа повика си да повърне. Извини се учтиво и с бързи крачки напусна помещението, оттегляйки се в стаята си.
Не успя да мигне цяла нощ, обливаха я ту горещи, ту студени вълни, споходиха я всякакви ужасяващи картини и на сутринта лицето й бе бледо като платно. Очите й бяха неестествено сини и големи за лицето й, а тялото й висеше отпуснато, без капчица енергия. Прилежната слугиня направи всичко по силите си, вкарвайки господарката си в ред, но дори и това не бе достатъчно, за да задоволи родителите й. Пътят до двореца й се стори мъчително дълъг, прекаран в мълчание. Но тя нямаше и желание да говори, опитваше се да подреди мислите си, сдържайки се да не отвори вратичката на каретата и да не се хвърли по пътя, бягайки от целия този кошмар.
Все още всичко й се струваше сюрреалистично, когато масивните врати на бъдещия й дом се отвориха пред тях и нисък мъж ги посрещна, указвайки им правилния път. Дългата рокля на Савана се влачеше след нея, а бледолилавия цвят караше бледата й кожа да изпъква. Руси къдрици, прилежно сресани, гъсти мигли, обрамчващи прекрасните й сини очи, устни, които едва доловимо трепереха. Пое си дълбоко въздух, въпреки че стегнатият корсет, който караше гърдите й да изскачат напред, затрудняваше тази задача. От двете й страни се намираха Ричард и Мария Дювал, а дъщеря им не посмя да вдигне поглед, дори когато осъзна, че се намират пред краля и сина му. Грешка, бъдещия й годеник, мъжа, с когото щеше да прекара остатъка от живота си. Доплака й се, но успя да овладее напиращите емоции и с вече по-ясен поглед вдигна глава, изправяйки брадичката си гордо. Стисна ръце в малки юмруци, докато кокалчетата й не побеляха. Лек реверанс, сдържана усмивка.
-Милорд – нежният й глас проехтя в огромната зала – приятно ми е да се запознаем – тонът й бе равен, не можеше да си застави да бъде щастлива, когато имаше чувството, че е добитък, който отива на оглед. Забеляза как всички погледи се спускаха по крехката й фигура, а страните й почервеняха от възмущение, че е принудена да стои тук. Избягваше да среща този на милорда, опита се да се съсредоточи върху изсеченото лице на краля, но когато и това не помогна, просто се зае да разглежда изкусните рисунки, обрамчващи стените от горе до долу.

_________________
« when you’re suffering, that’s when you’re most real »
avatar
savannah'

Posts : 107
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by Nico P. on Mon Sep 03, 2018 2:44 pm

Като дете прекарваше часове мечтайки да бъде синът на някой от прислугата. Много често, например, срещаше синът на прислужницата в кухнята, която приготвяше закуската сутрин. Слабо съсухрено момче, което обаче предвид вида си беше изключително жилаво хлапе - носеше цели чували с брашно на гърба си, а беше на същата възраст като Никълъс. И независимо колко изтерзано изглеждаше и колко пъти готвачката го налагаше с една дървена лъжица, защото крадеше от готовите бисквити, а те "бяха за господарите", хлапето винаги тичаше с една широка усмивка, която сякаш казваше "аз съм свободен". Нямаше идея какво се е случило с това хлапе, сигурно още работеше в кухнята, а може би беше станал помагач в конюшнята, обикновено момчетата ги пращаха там, пък ако е запазил жилавото си телосложение и е качил някой друг мускул, може би беше сред редиците на войниците. Кой знае, при всички положения нямаше да го оженят на сила, за момиче което не само че не обичаше, ами дори и не познаваше.
Стоеше от дясно на баща си, няколко стъпала под неговият стол, и скръстил ръце пред гърдите си, гледаше като някое сърдито хлапе, което искаше да се махне от тук час по-скоро. А уж беше най-нежеланият именно защото бе най-голямото момче в семейството, май трябваше да последва стъпките на по-малките си братя, онези малоумници, и да отиде в нощната стража. Там поне никой нямаше да взима решения вместо него и да го жени за напълно непознати, само защото мирът между двете семейства бил наложителен. Да, лордът не беше мъж на място и Никълъс бе сигурен, че баща му искрено се наслъждава на случващото се. Знаеше че изпържва сина си по този начин и гледаше с усмивка всяка секунда от неговото страдание. Никълъс си пое дълбоко въздух, не биваше да доставя удоволствие на баща си като му показва колко малко желание има да бъде тук.
Погледна към бъдещата си съпруга. Беше точно толкова красива, колкото майка му му беше разказала. Необичайно руса коса с червеникави кичури и най-красивите сини очи, които някога беше виждал, но това бе само външност. Обвивка, която той не желаеше - нито сега, нито никога. Никога до сега не се беше замислял за любов, или сериозно обвързване. Минаваше тридесет, а през главата му дори не минаваше мисълта за налседници. Точно заради това родителите му така настървено се опитваха да го оженят, макар че по негово мнение, ако зависеше от лорда, синът му никога нямаше да има деца.
- Милейди - на свой ред се поклони леко с глава към девойката. Беше се научил да чете езика на тялото, добре виждаше стиснатите й до побеляване ръце, навярно тя не желаеше да бъде в тази ситуация наравно с него.
Майка му се прокашля леко и погледите се насочика към нея.
- Никълъс, може би ще искаш да отведеш дамата на разходка в градината? - лордът заговори с надменния си тон и усмивка, която казваше "сега вече няма мърдане, заслужи си го". Пинцът само кимна сковано и подаде дланта си към русокосата, чието име все още не знаеше.
- Бихте ли искали да ме придружите на кратка разходка?

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by savannah' on Mon Sep 03, 2018 3:22 pm

„Сякаш имам право на избор“ беше първата й мисъл, която бе готова да се трансформира в изречение, но бързо сподави повика си да изрази гласно възмущението си от създалата се ситуация. Леко се намръщи, но успешно прикри нежеланието си и пое галантно подадената ръка. Дланта й изглеждаше толкова малка в неговата, можеше да усети физическото превъзходство и по някаква причина знаеше, че няма да я нарани. Но това по никакъв начин не я накара да се почувства по-щастлива от внезапния обрат, който бе претърпял живота й, нито пък допринесе за по-доброто й настроение. Скриваше емоциите си зад маската на смирена и покорна дъщеря, научена на добрите обноски и етикет, които се очакваха от нея. Погледът й бавно се спираше на всеки един от присъстващите в залата и установи, че няма да намери съюзник в нито един от тях. Родителите й самодоволно се усмихваха от двете й страни, защото знаеха, че този съюз е реалност, че държат дъщеря си в пълно подчинение, дори и да си нямаха и на идея за случващото се в главата й и опасните мисли да избяга един път завинаги от семейството си. Кралят имаше жестоко лице, безмилостно държание и се забелязваше явната му неприязън към всички тук, най-вече към собствения си син. Майка му от друга страна имаше благ, но твърде покорен вид. Савана нямаше представа в какво семейство попада, но считайки какво бе нейното, нямаше как да падне по-ниско. А и в годините, в които живееха, бе прието като стандарт, не, като закон жената никога да не се превърне в пълноправен член на брачния съюз, тя бе просто инструмента, необходим за осигуряването на наследници, нищо повече или по-малко.
Почувства се добре, когато излязоха от двореца, погледите върху нея вече бяха по-малко, всъщност беше само един, ненатрапчив. Мълчанието се проточи, но Савана не бе готова да говори все още, задоволяваше се само с кратко кимване или подаване на ръката си напред. Следваше уверените му стъпки, вдишваше от наситения с аромат на рози въздух – неща, които преди й носеха удоволствие, а сега не можеше да открие радостта от тях, притисната от собствения си страх какво бъдеще я очаква. Вдигна очи към милорда. Никълъс. Хубаво име, пасващо на един благородник, помисли си, вглеждайки се в профила му. Отговаряше на това, което хората си представяха, когато чуят думата „принц“ – висок и строен, с правилни черти и изискани маниери. Погледът му, приличаше на този на майка му  - мек, не суров, но някак недоволен и гневен. Не можеше да си представи какво е мнението му за уредения брак, но и нямаше смелост все още да повдигне темата.
Спряха в края на градината, където високите дървета ги скриваха от любопитни погледи, а наоколо бе толкова тихо, че най-накрая успя да подреди мислите си.
-Ако искате да знаете нещо за мен, може да ме попитате – гласът й излезе леко треперещ, но бързо се овладя. Сините й очи се сключиха с неговите, сякаш търсеше отговор на хилядите въпроси, които изникваха в съзнанието й. В нея проблесна надеждата, че може да успее да избяга от този брак, но и с нея се насади неприятното собственическо усещане, което бе започнала да изпитва, след като нарекоха този мъж  неин годеник.
Ръката й все още се намираше в неговата и тя я отдръпна леко. Седна на малка дървена пейка, кръстоса крака под пищната рокля, опитвайки се да застане така, че корсетът да не я задушава. Замисли се, че никога повече нямаше да може да вдигне меч или сабя или пък да стреля с лък, това не бяха занимания, които отиват на една милейди, още повече женена. От нея щеше да се очаква да ражда здрави наследници, за предпочитане момчета, което означаваше, че трябва да споделя леглото си с непознат мъж. Внезапното прозряване на истината предизвика напиращите сълзи в очите й, които побърза да избърше с ръката си, скривайки внезапната си слабост.

_________________
« when you’re suffering, that’s when you’re most real »
avatar
savannah'

Posts : 107
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by Nico P. on Mon Sep 03, 2018 4:16 pm

Чувстваше се така сякаш можеше да прочете мислите й. Като че ли в нейната глава се въртеше абсолютно същото като в неговата, самата тя не изглеждаше особено развълнувана от факта, че ще се жени. Приличаше на момиче на около двадесет и няколко години, повечето на тази възраст вече бяха омъжени, което го навеждаше на мисълта че най-вероятно не е най-голямата в семейството и бремето да се омъжи първа не е падало върху нея. И при него беше така, но по съвсем друга причина. Лорда имаше облага от това синът му да няма наследници, колкото по-малко ламтящи за престола му имаше, толкова по-добре за него, нищо че годинките му чукаха на вратата и самият той не беше в особена добра младост. Разбира се това не му пречеше да се навира под фустите на чужди жени, докато клетата му майка наблюдаваше безчувствено от страни. Не такъв брак си представяше за себе си, но пък от друга страна, Никълъс никога не си е представял изобщо да стигне до сватба. Битките му бяха къде, къде по-важни, войската и неговите момчета, тренировките и бойната слава, която печелиха заедно. И жените присъстваха в живота му, но определено не такива с които смяташе да създаде семейство.
Вървяха в градината потънали в пълно мълчание. Крехката й ръка, стоеше в неговата, но навярно по простата причина, че още не се бе усетила да я дръпне, или не желаеше да го прави от страх. Един от войниците му веднъж бе казал, че всява страх у нежният пол, че видът му бил твърде кръвожаден и това облъсквало, но Никълъс нямаше нищо против да го смятат за тиранин, понякога се държеше като такъв - истински син на баща си. През повечето време, обаче, беше шегаджия, който предпочита спонтаните пищни събития, повече от църквата в неделя сутрин. Само, че не желаеше бъдещата му съпруга да се страхува от него, не искаше и да вижда онзи празен поглед, с който гледаше майка му, да го гледа от нечий други очи. И въпреки всичко в света, в който живееха, във времето в което се намира - сделката си беше сделка и сватба щеше да има със или без тяхно желание.
Бе застанал с гръб към нея, веднага щом ръката й се откъсна от неговата, най-накрая осъзнала че може да го направи, защото се бяха отдалечили достатъчно от чуждите погледи. Скръстил собствените си ръце зад гърба си, Никълъс наблюдаваше една разцъфнала червена роза, така сякаш беше най-интересното нещо на света, и за пръв път от доста време насам се чувстваше сякаш си е глътнъл граматиката. Отдавна не използваше всички онези неща, на които майка му го беше научила, да е джентълмен не му беше в кръвта, но до скоро си мислеше че не е и кукла на конци, но ето че днес баща му му бе доказал че е точно такъв. Защо просто не се отречеше вече от него и да приключат?! Може би това беше последният шанс на старчето да вкара сина си в правият път.
Какво можеше да я попита? За името й? Беше го чул от майка си, но така и не си направи труда да го запомни, защото не искаше. Знаеше родословното й дърво, на тоеория се предполагаше че зане всичко за нея, защото му бяха разказали достатъчно, но всъщност русокосото момиче с дълбоките сини очи, беше просто една непозната, която скоро ще трябва да нарича своя съпруга. Обърна се с лице към нея точно когато тя се опита незабелязано да изтрие една сълза от бузата си, а неговите гърди внезапно се издуха поемайки въздух в пълен капацитет на дробовете си, след което го издиша бавно извъртайки очи към небето.
- Значи и вие не сте по-малко очарована от мен? - кимна леко с глава. - Предполагам, че не на всяко момиче мечтата му е да я омъжат за напълно непознат, пък било то и с добро потекло - добави след малко и се приближи към нея, сетне седна на пейката. Никълъс не притежаваше и капчица такт, нямаше никаква идея как да успокои една жена, какво беше правилното нещо да каже. Единственият пример за брак бяха родителите му, може би трябваше да вземе техните отношения и да прави всичко по обратният начин, може би тогава нещата щяха да потръгнат правилно.
Правилно?! Нищо правилно нямаше в тази ситуация. До него стоеше момиче, да - красиво момиче, но какво можеше да й даде той? Безкрайни самотни нощи, докато той е навън с войската си, нищо повече.
- Е, лейди Савана - насяваше се правилно да си е спомнил името, което майка му му бе споменала по-рано, - какво ще кажете да се омъжите за мен след месец-два? - и първият му неуспешен опит за шега в тази изключително неудобна и за двама им ситуация, вече беше на лице.

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by savannah' on Mon Sep 03, 2018 7:38 pm

Чудеше се дали да се засмее или да заплаче на смелия му опит да се пошегува с положението, в което се намираха в момента. Радваше се, че прочете мислите й без да се налага да ги изрича на глас, толкова се срамуваше от собствените си родители, принудили я да участва в политическите им схеми, срамуваше се и от нежеланието да встъпи в брак с мъж, вероятно фаворит сред редиците на другите дами с добър произход. Беше красив, беше със знатно потекло, изглеждаше добър – това бяха основните качества, на които се спираха претендентките за брачен съюз, но Савана изобщо не искаше да си помисля за такъв, не и допреди няколко часа, когато й бе стоварена тази толкова ужасяваща новина. Оттогава имаше чувството, че всичко се случва насън, бе толкова нереално да се намира тук, да говори с напълно непознат, споделяйки най-големия си страх. Сякаш се бе извисила някъде високо над тялото си и наблюдаваше отстрани действията си. Скоро обаче се върна в реалността, за да отговори на леката му шега. Звънкият й смях прозвуча за първи път от много време, рядко някой успяваше да я разсмее, през повечето време бе умислена и угрижена за бъдещето си, а и никой в двореца не й даваше повод за приятни емоции. Сестрите й бяха напуснали дома им, за да създадат нов такъв при своите съпрузи, пръснати на двата края на света. Никълъс се оказа първото истинско приключение в живота й, едновременно нежелано и дълго чакано.
-Имам ли право на избор? – отговори насмешливо, но дълбоката истина прозираше зад думите й – приемам предложението ви, милорд – усмихна се широко. Имаше чувството, че разиграват представление, на което в момента бяха единствените зрители и участници. Не знаеше дали иска този брак и дали ще се състои, не знаеше и дали да приеме думите му с нужната сериозност или да се опита да го разубеди, привличайки го на своя страна. Но, той нямаше нужда от разубеждаване, изглеждаше прекалено ядосан от решението на родителите си, ала щеше ли да им се противопостави? Доколкото знаеше, беше първороден син, известен с острия си ум и съобразителност и макар възрастният крал да не искаше да напусне престола, един ден нямаше да има избор и със сигурност щеше да се подсигури със здрави наследници. И с умен крал, който да го замести. Изведнъж, осъзнала колко голяма отговорност би паднала и на нейните рамена, усмивката й секна и лицето й отново придоби онзи загрижен оттенък.
-Истината е, че никога не съм смятала, че ще ме принудят да се омъжа. Мислех, че ще се омъжа по любов – засмя се на собствената си наивност и тръсна глава. Чувстваше се далеч по-добре, изрекла всичко толкова на глас, отколкото задържайки го в себе си.
Вдигна поглед, хвърляйки му притеснена усмивка. Сега, вглеждайки се отново в лицето му, установи, че няма нищо общо с баща си – липсваше онази жестокост в погледа му, напротив, той я гледаше почти мило, съчувстваше и на двамата за положението, в което насила бяха поставени. Беше красив, но Савана нямаше очи за него в момента, все още осмисляше посоката, в която поемаше живота й, за да позволи на надеждите си отново да избуят.
-И, моля, наричайте ме просто Савана, нямам нужда от тази титла – за да ми напомня в какво семейство съм израсла, й се искаше да продължи, но замълча.

_________________
« when you’re suffering, that’s when you’re most real »
avatar
savannah'

Posts : 107
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by Nico P. on Tue Sep 04, 2018 8:12 am

Ама и те се намираха в една ситуация. Родителите им вътре навярно обсъждаха детайлите около съюзът, който щяха да сключват двете семейства. Баща му ликуваше от вътре, защото най-сетне беше направил нещо, от което синът му не можеше да се оттърве така лесно. Винаги можеше да избяга, сам да се отлъчи от семейството, да се превърне просто в Никълъс, а не в бъдещият лорд Никълъс, но това би означавало баща му да победи. А младият Филипс нямаше никакво намерение да се поддаде пред онзи старчок оставяйки го с победоносната си усмивка върху престола, който така или иначе съвсем скоро нямаше да му принадлежи. Нкълъс никога не беше ламтял за тази власт, а и никой не го подготвяше че в един момент ще управлява. Баща му се държеше така сякаш е безсмъртен, сякаш е самият крал, когато неговите земи бяха просто една част от кралството. Само че хората, под влияние на лорда страдаха, земите обедняваха, семействата просеха, а баща му се усмихваше гордо от кадифеният си стол и се държеше така сякаш всичко е перфектно. Сякаш да затвори устата на най-големият си син се явяваше най-важното нещо на света.
Имаше възможността да избяга, да, можеше да си плюе на петите и изчезне. Нямаше да е толкова трудно да се покрие, а после да премине в някое друго кралство. Само, че не само че баща му щеше да спечели, ами и обричаше това момиче до себе си на заклеймение. Щяха да й сложат някой етикет, че е негодна. Отхвърлената аристократична дъщеря, която не бе пожелана дори от нежеланият син на лорда. В обществото, в което живееха никой нямаше да я поиска, още повече че вече надминаваше двадесет години, а това само по себе си я правеше "негодна". Отвръщаваше се от това, че говореше за нея сякаш е стока, но така беше научен, това виждаше всеки ден около себе си. Той можеше и да страда, но с нищо не беше длъжна тя да си пати от неговото положение. Не, Никълъс бе мъж на място - може би устройваше повече празненства от нужното, може би наистина беше изтърскакът - макар и най-големият сред синовете, но нямаше да приеме че прилича на баща си, нито пък щеше да се превърне в него.
- Бракът при мен не беше опция дори в дългосрочен план, така че и двамата сме на едно и също положение - съгласи се след малко Никълъс. Не се беше замислял дълбоко какво беше това за нея, за него любовта беше отдалечено понятие, дума на непознат език, но при жените беше различно. От тук нататък, от момента на сключването на този договор между родителите им, тя ставаше негова собственост и отговорност, независимо колко грешно звучеше това. Сега нейният живот зависеше изцяло от него.
Обърна се изцяло към нея и се вгледа в тези нейни дълбоки като океан сини очи и идеята му изнинка в главата.
- В момента родителите ни решават нашето бъдеще, когато и двамата знаем че сме достаъчно големи за да го направим сами. Само че нещата не стоят по този начин тук - поклати леко глава, след което протегна ръка към нея готов да сключат сделка. - Савана - изтърколи се между устните му с особено неудобство, възпитанието не повеляваше да се обръща така към нея, но от тук нататк животите им бяха свързани, а наричането по малко име щеше да е най-малкият им проблем, - предлагам да сключим сделка по между си, да излезем цели от този брак. Баща ми го прави само за да бъде победител, а аз нямам намерение да бъда победения. Можем ли да оцелеем? - звучеше делово, но нали и това беше идеята. Да си обещаят, че ще се подкрепят защото от днес нататък си бяха единствени.

_________________
Your fingertips trace my skin
To places I have never been
avatar
Nico P.

Posts : 88
Join date : 2018-09-02

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by savannah' on Tue Sep 04, 2018 10:27 am

Не знаеше дали почувства облекчение или лека тревога, чувайки пълното отричане от брака не само за настоящия момент, а изобщо някога. Не беше приятно да разбере, че мъжът, на когото бе обещана, не само не искаше да се ожени за нея, не, той изобщо не искаше да се жени. А родителите им най-нахално му бяха натрапили Савана, която в момента не можеше да си намери място от неудобство. Сама никога нямаше да успее да им се противопостави, с негова помощ имаха минимален шанс да обърнат ситуацията в тяхна полза, но кое щеше да е най-доброто, което можеше да излезе от всичко това? Да обещаят Савана на друг, тъкмо когато започваше да изпитва симпатии към милорда до нея. Установи, че макар да бе против уредения брак, виждаше в бъдеще как се привързва към мъжа до нея, а това й се струваше прекалено опасно начинание. Не искаше да изисква от него невъзможното, след като ясно бе поставил границите, но следващите му думи изясниха какво искаше и щеше да направи оттук нататък.
-Естествено, че можем – заяви с учудваща и за себе си увереност. Бе попила думите му като гъба и сега се въртяха в главата й отново и отново. „Можем ли да оцелеем“ бе въпрос, който си задаваше многократно по пътя насам, но не бе посмяла да потърси отговора или да се надява на положителен такъв. А сега бе намерила в лицето на непознатия си годеник съучастник, може би в бъдеще приятел, на когото да разчита и това си беше истинско съкровище във времена като тези, когато всеки се стараеше да забие нож в гърба на приближения си. Беше се оказала права за отношенията му с баща му – не само че не го харесваше, мразеше го и колкото и сурово да звучеше, Савана отлично го разбираше. Тя самата не изпитваше подобни силни емоции към своето семейство, напротив, гледаше ги с презрение, понякога равнодушие и се опитваше да бъде възможно най-различна от тях.
Широка усмивка заля лицето й, очите й присветнаха с непознат за нея блясък, ако някой я наблюдаваше отстрани би заявил със сигурност, че това е поглед на влюбена девойка. Но, Савана просто бе открила нов път да бъде щастлива и внезапно този уреден брак бе най-хубавото нещо, което й се бе случвало досега. Да се омъжи за Никълъс означаваше да се отскубне от дома си и ужасните си родители, означаваше, че може да е свободна, макар и встъпила в брачен съюз, тъй като лордът очевидно нямаше да очаква от нея да изпълнява задълженията си на съпруга. Бе извадила дяволски късмет и не я свърташе на място от внезапно връхлетелият я възторг.
Поемайки ръката му отново, двамата излязоха от прикритието на гъстите храсти и дървета и се озоваха в по-откритата част на градината. Нямаше представа колко време е минало, а този път да усеща Никълъс да върви редом до нея й се струваше правилно и…познато. Главата й бе гордо вдигната, както отиваше на една милейди, а косата й се стелеше като водопад по гърба й. Прихвана дългата рокля с едната си ръка и заедно изкачиха стълбите отново към двореца. Този път обаче Савана безстрашно срещна погледа на майка си и баща си, след това и на стария лорд и жена му. Не се страхуваше от тях, вече не.
-Как мина разходката, милейди? – първият въпрос изскочи от майката на бъдещия й съпруг, която местеше погледа си ту към нея, ту към сина си. Опитваше се да разбере какво точно се бе случило между тях, след като и двамата се бяха усмихнали сдържано, а лицето на Савана бе разцъфнало, нямаше и следа от преумората и угрижеността, отпечатали се върху него.

_________________
« when you’re suffering, that’s when you’re most real »
avatar
savannah'

Posts : 107
Join date : 2018-09-01

View user profile

Back to top Go down

Re: May this marriage be full of laughter, or may we live miserably forever - that works too.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum