welcome
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 29 on Sat Sep 01, 2018 8:59 pm

the red queen.

Go down

the red queen.

Post by ezarah. on Thu Sep 06, 2018 10:34 pm

E
-
19 | n.a. // supernatural & ordinary
"They say the Ice Queen is kissed by fire.
That her hair is like flames,
and that she has a warm smile.
But her eyes count a different story.
They’re like ice, like wildness in her veins.
She is the queen they go to war for."


Дойде в съня му облечена единствено в смърт.
Или бе по-правилно да се каже, че той дойде в нейния носейки нищо друго освен сладко-горчивата си агония?
Където и да лежеше истината, важното бе, че бяха заедно така както трябваше да бъде дори когато ги разделяха стотици километри. Част от него завинаги бе останала в нея така както тя бе отдала част от себе си, оставяйки го в неговия мрак. Това ги свързваше завинаги.
Не се усмихваше, когато пристъпи в сумрака на стаята. Тя бе идеално претворение на състоянието на ума му и Езара естествено се сливаше с мрака му, защото той бе и неин. Стъпките ѝ бяха безсшумни, такова каквото бе и диханието му. Нищо в нея не трепна, когато ледената ѝ ръка се плъзна в джоба ѝ, обхващайки хладната стъкленица. Не бе нужно да вижда отражението си, за да знае, че изглеждаше като огнен Ангел на Смъртта носещ оръжията и душата на Дявол. Отровата затворена в червения камък висящ около врата ѝ бе единственото нещо, което излъчваше цвят и издаваше присъствието ѝ. Но тя знаеше, че той, нейната жертва, нейното всичко, вече я бе усетил. Едва при тази мисъл устните ѝ се раздвижиха в усмивка – безсърдечна и жестока такава, гладна дори. Когато от неговите гърди се надигна ръмжене, от нейните се изтръгна мелодичен, успокояващ смях. Примамваше го така както вечно гладните месоядни разстения ограбваха плячката си от сила да избягат.
А сега Езара бе толкова гладна.
Тялото ѝ трепна, а след това настръхна и замря от спомен. Носеше всички мисли и спомени, които някога бе изживявала. Ала онова което не притежаваше бяха скрупулите и ограниченията наложени ѝ от реалния свят. Тук тя бе господарка. Той също. И това щеше да бъде сблъсъка на две гладни чудовища, искащи нищо друго освен един друг.
Всяка една отрова, която носеше ѝ нашепваше със свой напевен глас и представляваше поредния отровен език плъзгащ се по тялото ѝ, затопляйки го и превръщайки го в едно свое по-голямо оръжие. Самата тя бе оръжие създадено, за да покосява всеки – приятели или врагове, съюзници или не… в този момент не можеше да различи границата между всяко едно от понятията. Кръвта ѝ шумеше и я подлудяваше, искайки само едно от нея. Кръв и страдание, и всички гласове в главата ѝ да затихнат. Искаше лудостта да си отиде и студа да се върне отново във вените ѝ. Ала отровата ѝ не прощаваше на никого, дори на самата нея. Бе се научила да плаща цената ѝ с готовност.
Лъч светлина идващ отвъд прозорците попадна върху горящите ѝ коси. Тогава бе и моментът, в който той я погледна, а тя му се усмихна, защото знаеше… знаеше как изглежда, знаеше той как я виждаше. Тази нощ не изглеждаше като преди - като красиво и малко нещо, което винаги бе имало прекалено големи и тайнствени очи. Тази нощ изглеждаше като убийцата, за която бе родена да бъде. Той бе огънят, ала тя бе неопитомената сила, която не притежаваше ясна форма. Тази нощ носеше лицето на любовницата му, ала на другата щеше да има друг вид. Тя бе много повече от онова, което можеше да се побере в красивото, гъвкаво тяло, което се изви под докосването му. Думите му не значеха нищо за нея за това и отговор не напусна гърлото ѝ. Пръстите му обаче, дърпащи косата ѝ и подчиняващи я на последното си смъртно желание, успяха да укротят гласовете в главата ѝ, намалявайки ги до тих, еротичен шепот. И тя се усмихна отново, защото знаеше… защото вече знаеше изхода от това, от тази нощ и ѝ харесваше. Тя не бе сладка смърт, както той мислеше. Бе горчива, жестока, поглъщаща и егоистична. Груба, свирепа и неопитомена, неоткрита от никой и плашеща всички в реалния си образ. Тя не бе чудовище. Бе нещо отвъд това, което хората все още не бяха намерили правилната дума да опишат.
- Хайде, направи го. Нали за това си дошла? - издиша нетърпеливо мъжът, карайки я да се усмихне гладно още веднъж.
- Къде е удоволствието в това да ти подаря бърза смърт, красиви?

- в свръхестествения свят:
-- безсмъртна вещица /умира, но след всяка своя смърт се преражда за нов живот, трупайки по този начин познания, които съхранява в огромен дневник, заключен с кръвна магия/
-- в първия си живот става жертва на жертвопринушение, което е и причината за повтарящото ѝ се прераждане
-- в шестия си живот успява да се издигне до мястото на лидер на вещерски клан; всяка една от участничките получава нейната "дарба" - да може да се преражда след всяка своя смърт

- в обикновения свят:
-- все още ученичка с големи мечти да стане моден дизайнер
-- има слабост към дивите котки, но единственото, което може да си позволи да притежава е мъжки сибирски котарак
-- семейството ѝ притежава верига от казина, които са достатъчни, за да ги направят неприлично богати, но и също толкова забъркани в пране на пари и нелегално пренасяне на оръжия - тя знае за тази активност, не я одобрява, но и не прави нищо, за да промени нещо, защото знае, че е безсилна; баща ѝ я заплашва, че ако му се опълчи, ще я лиши от всички пари, които е внесъл в попечителския ѝ фонд

face claim: madelaine petsch


ликът е запазен за мен.
avatar
ezarah.

Posts : 24
Join date : 2018-09-06

View user profile

Back to top Go down

Re: the red queen.

Post by Karson Hayes. on Thu Sep 06, 2018 10:56 pm

Одобрена си и добре дошла!  
avatar
Karson Hayes.

Posts : 8
Join date : 2018-08-31

View user profile

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum